Чудесата в храма - Дивотински манастир

http://cudo.blog.bg/

Ако търсите умиротворение за душата си или искате да си направите романтична разходка, заповядайте в Дивотинския манастир.

Там тишината сякаш е спряла завинаги, пъстрите цветя радват очите, а зелените хълмове наоколо успокояват съзнанието. Манастирът е грейнал в белота. Пред входа му са разположени новите пейки, за които поверието гласи, че ако болен преспи, ще се събуди напълно здрав. Вратата на църквата никога не се заключва и всеки, дошъл с добра мисъл, може да си запали вощеница и да остави пари колкото прецени. Но ако вандали престъпят прага, ще ги достигне наказанието Божие. Историята на манастира е бурна, свидетествата за чудесата, случили се и сучващи се в него, са много. Едно от тях се свързва и с Апостола на свободата Васил Левски.

Икона спасила Апостола на свободата Левски от куршум
В манастира се пазят две чудотворни икони. Едната е с дупка от турски куршум. Той бил изстрелян по Левски, докато се крил в светата обител. Куршумът обаче рикоширал и убил заптието. Другото чудодейно изображение е на света Троица.

Спасение от кражба
Според легендата през 1806 г. някой си Хасан ходжа, от Брезник, дошъл в Дивотинския манастир с двама сеймени и подкарал всичкия добитък - овце, крави, волове. Старият игумен бил безсилен да предотврати разграбването. Влязъл в църквата и ядосано ударил с тоягата си по иконата на света Троица: „Видя ли, турците взеха стоката. Обедня твоят манастир. Аз като нямах сили да ги спра, порази го ти". И станало чудо. Животните сами се върнали в манастира, а Хасан ходжа внезапно се почувствал зле, паднал на земята и умрял. Спътниците му се изплашили, погребали мъртвеца и хукнали към село Дивотино да разкажат какво се е случило. Оттогава мястото носи името Ходжин гроб.

История
По време на Второто българско царство, в Средецка област, имало над 100 манастира. Наричали ги Българската Света гора. Четиринайсет от тях били в подножието на планините Плана, Витошка и Лозенска. Наричали ги Мала Света гора. Днес в Софийска област се броят 66 манастира, от които 44 са функциониращи и 22 в руини. Историята на основаването на Дивотинският манастир също се свързва с чудо. Според устните предания св. Троица се явила на сън на християнско семейство, мъж и жена от Дивотино. Завела ги до мястото, където имало заровено имане и там Бог им поръчал: „Утре сутринта вземете лопати, изровете златото, натоварете го на магарето и където то спре и остане, там издигнете манастир в чест на св. Троица.” Рано на сутринта селяните тръгнали към посоченото място да изпълнят Божието повелие. Изровили голяма глинена делва, пълна с жълтици. Натоварили я на самара на магарето и тръгнали. На малка поляна между два потока, магарето легнало на земята. Притулено и сенчесто, мястото не било за манастир и хората започнали да подканят магарето да стане. Увещавали го, ритали го, но то упорствало. Разбрало се, че волята на св. Троица е, там да се гради манастирът. Разтоварили животното и мъжът отишъл в Дивотино майстори да вика, манастир да градят.
Така в 1046 г., когато се навършвали сто години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало вдигането на Дивотинския манастир. И до днес местността, където било открито златото, се казва Имането, а голямата византийска глинена делва, векове пазена в манастира като светиня, се съхранява в Пернишкия исторически музей.
През Второто българско царство манастирът се замогнал с много имоти. През 15 век станал център на духовен живот и просвета. През целия период на турското робство бил средище на българската писменост в този край. През 18 век в манастира имало килийно училище, в което се учил и Дамгур хайдут.
Манастирска хроника гласи: „Руку ему Еремия, да се знае кога беше се събрала войска на Петровден, а запалиха манастиру през Божицевите пости, та изгоре.”
Същият йеромонах Еремия веднага възстановил манастирските килии и църквата, където отново била положена иконата на св. Богородица с Богомладенеца, спасена от пожара, рисувана от иконописеца Йоан от София през 1710 година.
От 1922 до 1973 г. манастирът е девически. През 1927-1928 година е вдигната сегашната двуетажна постройка.
През 1975 г. игумен става свещеник Емануил и се грижи за манастира със семейството си. Днес Дивотинският манастир се стопанисва от млад монах, дошъл да се грижи за светинята.

Местоположение
Дивотинският манастир „Света Троица“ се намира в Люлин планина, в землището на пернишкото село Дивотино, и на около 2 км югозападно от квартал Михайлово на Банкя. Сгушен между два потока, в малък дол между Дебели рид, Тънки рид и Дреново присое, в северните склонове на Люлин планина. До него водят три пътя. Но най-бързо се стига от центъра на град Банкя, с автобус номер четирсет и четири, до последната спирка на квартал „Михайлово” и още два километра пеша през баира. Другият вариант е през вилната зона на квартала, по черен път, с автомобил на седем километра югозападно от Банкя. А третият път е откъм Перник, на единайсет километра западно от село Дивотино, през махала Бреста, по който може да се пътува с автомобил само в сухо време.