По Бая ви Стойо от Дивотино

Бай Стойо, нема да се сърдиш, ама събрах твойте писания и ги пуснах у един конкурс. Спечелих награда. Глей кво се получи:

Притчата.

- Здрасти бай Стойо. Къде се изгуби?
- Епа сине, зима люта, дома си седех. На жешко. Дръвца нацепим, огин накладем па като турим у тиганьо пет-шест яйца, та ги изпържим и земем та се намлатим, и я като човек. Па ка свършим дървата, отидем у кошарата и легнем у яслите. Оно у сеното жешко и я заспим. Па като засънуьем Гинка – комшикята. Чисница и убавица е. И градинка си има. Тръгнала за вода на чешмата, а я търчим по нея, здравец да й носим. Па я настигнем, ем я целуем, ем я гнявим. Па земе та ми стане студено на нодзете и се събудим. Ка погледнем - я съм прегърнал Вакуша, а Рогуша ме лиже по бузите.Они кротки, козите.
- На паша изкарваш ли ги?
- Па водим ги, сине. Те време убаво, излезнем у корията, там до Камико. Киселец си наберем, копривка малко. Некоя гъбка, ако има. За чорбица. Па и некоя китка откинем, да си я турим у одаята. Они децата избегая у градо та нема кой да се сети. Еле Гинка комшикята, ама она млада, а я стар. Ти сине, женет ли си? Оти аку не си да те запознаем. Ама да се пазиш от ергенете, и у кръчмата да не идеш да те не видат. За другоселец нема да я дадат.
- Женен съм. Две деца имам. Момче и момиче.
- Живи и здрави да са. Да си ги чувате и да се уважавате. Оти оно по дунята много вуци има. Те лани съм запасъл Вакуша и Рогуша у една ливада, до глицерината на чича. Що съм се отвлекъл мисловно, пай по наша Гинка, они ръгнали у глицерината. От дека е видел чича - търчи с бастуньо, пцуе и ги гоньи. И куче води. Вълча порода. Дойдоя си при мене козите. Животинки. Не знаят дека беля прават. Иде и чича, а я го гледам право у очите. Они светат като на вук. Завъртех се, да погледнем дека е кучето, а оно стои до мене и като човек ме гледа. Па земем та извадим от торбето комат леб, та му дадем. Свето се обърнал, ама що да чиниш.
- Бай Стойо, щеше легендата за селото да ми разказваш.
- Аааа.... притчата ли? Ти що каза, дека мъжко и женско имаш? Я на тебе че ти я кажем а ти на сино ти, та те тека, да се предава по поколение. На черка ти нема да я казуеш да се не плаши. Оти у древността преди да се появи първио наш селянин тука са живели киликанзери. Ма сега сине, време немам, оти требе да идем сено да турам на козите. Та по-натам. Айде сос здравье.

Притчата- продължение.

- Ма що чиниш у кръчмата, бре сине?
- Бай Стойо, домъчня ми за тебе, та реших да те намеря.
- Я па ти. И селото знайеш, местото знайеш, часо знайеш. И Гинка я знайеш, щом тука ме тражиш. Ама я те предупредих. Пиши я бегала. Геле, сипи две плодови от бидоно. Пиеш ли тутун сине? Дай една. Я че го скиньем филтъро, та да ме резне пушеко у душата. Она саде ми е останала, та требе да й угаждам. Калем присаждах, сине. На цървен глог. Мушмула да расне. Он дълбоки коренье има. Кога са ти дълбоки кореньето, ветеро колко и да дува, нема да ги повали. Най-много кютуко да се повие, ама по-здрав стайе. Ти знаеш ли що е братоубийство? - Граовец цепи кютук.
- Легендата бай Стойо, не си ми доразказал.
- Начи сине, у древни времена те тука, до землището, у пещерата, живели първите наши прародители. Секи ден мъжо одил на лов, я археоптерикс донесе, я саблезъб тигър, нога от мамут – що дойде. Един път жена му се разсърдила, па му рекла: – Мъжо, омръзна ми и на мене и на дечурлигата само месо да ядеме. Дай малку да сменьиме. -Епа жено, добре. Я оди у гньездото на хилиханзеро та земи две яйца. Жената се заинатила, ма нали яйца и се ядат – тръгнала. Тамън да ги прибере, те ти го хелиханзеро долетел, па я зграбчи с ноктите и улетел през девет планини, та у десета. От тогай, нашио пръв селянин се освободил от робство и заживел мирно и кротко с децата.
- А за името на селото?
- Че ти кажем. Преди години царо дошел на госкье. Спрел аутомобило на сред село. Застанал и реч че държи. Ка погледне – оно жива душа нема. И аутомобило го нема. Нашенци, кой с вила, кой на ръка, нали са гостоприемни – търча раана да му носат. Затрупали го със сено и слама. – Това село е диво и диво че си остане – рекъл царо, те и от там – Дивотино. После кога един учен – дофтор, му сакал да пробере по един луд от секо село, царо казал на слугата: - Иди намери по един луд от секо село. Ма ка стигнеш у Дивотино-кой фанеш – тоя е.
- Наздраве бай Стойо. А Гинка....
- Ти сега бегай у градо да си гледаш жената и децата, а я че посрещам Вакуша и Рогуша от паша. Па по-натам.

Айде сос здравье.

Бъдете добри!!!