ПЕРНИШКАТА МИНА В ОПАЗВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА

На 7 март 1932 г., в шахта "Св.Анна" станала паметна катастрофа. Придошлата Крива бара пробила в галериите и за броени минути заляла двете шахти. Около 150 миньори останали в рудника и били обречени на гибел. Повечето от тях били от село Дивотино. Нямало резервни помпи и изходи. Само присъствието на духа и чувството за солидарност помогнали на миньорите да оцелеят. Те пробили отвор към една от галериите на съседния рудник "Бели брег" и се спасили. Назначена била комисия да изясни причините за катастрофата. Рудникът преустановил работата си за повече от месец.

ЕТО И МИНЬОРСКАТА ВЕРСИЯ, разказана от Таке от Дивотино.

- Пай ние, дивотинци, виновати - каже Таке от Дивотино.

- Па защо, бре Таке - думам му я, - оти да сте виновати?

- Там сте се учени, имате си училище и манастир, коджа телегенция и цивилизация у ваше село.

А он ми каже:

- Абре, како да го речем - има, ама други не са се сетили дип дотам, та да връжат тая пуста дивотинска бара, да я каптулират, а она подивела от Дивотино надоле, сортачила се с църнелската бара, дотекли, запунили мостетата, нашли дупка без тапа и оп - през дупката, та у шахто като у пробиена подводница. Водата удавила коньо унетре, направила триста пакости, а ората и коньете, що са излезли, само гола вода и талок, баш като мокри погаици - не може да се познаят. А наш Коле ели е следвал у влотилията и знае си човеко да плива, най- напред излезнал, кога пливал, паднал един дирек, ударил го по врато, та му свитки излезнали из очите и ламбата на капата му изгаснала, още малко да се удави, но он си дал зор и па излезнал на вонка сосе капа и сосе ногавици. Пращали го що стае, а он рекъл: гулем водопад стана, напуни се руднико и започнаме да пливаме. Я най- напред изпливах, а ония останая да пливат, рекоме и вонка потоп е станало, свърши се свето. Сигур, види се, големно гявол беше рекъл сума дивотинци да затрие, ама нали си е наша барата, умъкна един кит у водопадо и он сигур глътна гяволо. Еле, дип остана малио гявол, а с мали гяволи дивотинци се оправят. Ората са живи и от шахто излезнали. Но знай от Таке - от вода и огин по- лошо нема! Разказаното от Таке според мен е истинско отражение на един жизнелюбив миньорски светоглед. Той създава ярки образи. Осъщественото чудо за спасяване на миньорите е едно напомняне за вечните и все още неразгаданите тайни на природните стихии. Чрез фолклора можем да научим нещо, на което не сме били свидетели, да ни се предаде атмосферата на времето. В непосредственото възприемане на следите от миналото, думата е вечната следа и по нея се мерят и измерват миналото с хората, времето и събитията. От летописите ни е известно, че в Перник са живяли и завършили жизненият си път поколения миньори, знаем имената поне на десетина рудници, коио вече не съществуват. Можем да твърдим, че Перник е един от центровете, които дават импулс за творчество. Градът ни е от онези средища, които могат да извисят духа дори на пришълеца, да му дадат простор и тласък и е редно Мини Перник да има своя написана фолклорна история.

БИБЛИОГРАФИЯ: В. "Кракра", бр.4, 1924г. стр.З Х. Брокс- "Романтика и поезия в рудничарството" - Архив на минни Перник 1930г., нх.1 стр. 97, 98, 102

Източник: http://kraevedi.e-pernik.com/page8.html

Снимки